„СВОБОДА ПРИХОДИТ НАГАЯ...”
Велимир Хлебников (Виктор Владимирович Хлебников, 1885-1922 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИ НАС СВОБОДАТА Е ГОЛА
При нас свободата е гола,
в сърцата с цветя тя тупти,
и крачим до нея готови,
с небето говорим на „ти”.
Ний, войните, удряме строго
по щитове войнствени с длан:
наш цар да ни бъде народът
завинаги тука и там!
И нека да пеят момите
за походи древни, за страсти,
за слънчева вярност в душите –
за тебе, народ самовластен.
Ударения
ПРИ НАС СВОБОДАТА Е ГОЛА
При на́с свобода́та е го́ла,
в сърца́та с цветя́ тя тупти́,
и кра́чим до не́я гото́ви,
с небе́то гово́рим на „ти́”.
Ний, во́йните, у́дряме стро́го
по шти́тове во́йнствени с дла́н:
наш ца́р да ни бъ́де наро́дът
зави́наги ту́ка и та́м!
И не́ка да пе́ят моми́те
за по́ходи дре́вни, за стра́сти,
за слъ́нчева вя́рност в души́те –
за те́бе, наро́д самовла́стен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Велимир Хлебников
СВОБОДА ПРИХОДИТ НАГАЯ...
Свобода приходит нагая,
Бросая на сердце цветы,
И мы, с нею в ногу шагая,
Беседуем с небом на „ты”.
Мы, воины, строго ударим
Рукой по суровым щитам:
Да будет народ государем
Всегда, навсегда, здесь и там!
Пусть девы споют у оконца,
Меж песен о древнем походе,
О верноподданном Солнца –
Самодержавном народе.
1917 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, философ и математик Велимир Хлебников (Виктор Владимирович Хлебников) е родоначалник на литературното течение футуризъм в Русия (група „Будетлян”). Роден е на 28 октомври/9 ноември 1885 г. в с. Тундутово, Астраханска губерния. Създател е на утопичното общество „Председателей Земного Шара” (1916 г.), вярващо в математическите зависимости при възходите и паденията в човешката история. Реформатор на поетическия език, той експериментира в областта на словотворчеството с т.нар. „звездного языка”. Сред известните му творби са „Плесница за обществения вкус” (1911 г.), „Учител и ученик” (1912 г.), „Децата на Видрата” (1913 г.), „Творения” (1914 г.), „Ново учение за войната” (1915 г.), „Времето мярка за света” (1916 г.), пацифистката поема за Първата световна война „Война в мышеловке” (1919 г.), монументалните революционни поеми „Ладомир”, „Ночной обыск”, „Зангези”, „Ночь перед Советами” (1920-1922 г.) и др. Публикува цикъл историко-математически статии за природата и съществото на времето „Доски судьбы” (1922 г.). Със своите разкази, драми и стихове оказва силно въздействие на руския и на европейския литературен авангард. Умира на 28 юни 1922 г. в с. Санталово, Новгородска област.